Какви нормативни документи се подготвят, за да се узакони труда на надомните работници? Решение ли е надомната работа по време на криза? Какви хора решават да работят надомно? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с Виолета Златева - председател на Управителния съвет на Сдружението за развитие на надомното производство.

Фокус: Г-жо Златева, какви нормативни документи се подготвят, за да се узакони труда на надомните работници?

Виолета Златева: Борбата в България за достигане на някаква основа за започване на законодателни регламентирания на надомния труд е най-кратка в сравнение с всички държави, които досега са регламентирали този труд. Например във Великобритания около 15 години са се борили, за да имат някаква законова уредба. Това е благодарение на помощта, която имаме от КНСБ, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Миналата година успяхме с помощта на Европейския съюз (ЕС) правителството да ратифицира Конвенция 177 на Международната организация на труда (МОТ) от 1996 година, която касае надомния труд. След като сме я ратифицирали, Народното събрание, малко преди да излезе в отпуск миналата година, е приело тази Конвенция да бъде обнародвана в Държавен вестник т.г. през юли месец. Предвид това новото правителство веднага пристъпи към решаване на проблема, като по предложение на КНСБ и на Министерството на труда и социалната политика се създаде една работна група. В момента работим по законовите основания за регламентация на надомния труд.

Фокус: Има ли категории при видовете надомни работници?

Виолета Златева: Надомните работници са две категории. Едните работят с възложители работодатели. В работната група сме стигнали до извода, че трябва да се регламентира този труд чрез допълнения, промени, изменения в Кодекса на труда (КТ). Нямаме нужда от нов закон за този тип трудови отношения, защото този тип надомни работници влиза в Кодекса на труда. По-спорен и по-труден е въпросът с другия тип надомни работници – тези, които работят на собствена сметка, т.нар. самонаети надомни работници. При тях трябва да пипнем Закона за социално осигуряване, трябва да има някакви преференции за тези хора за кредитиране, финансиране по различни програми, обучителни програми, което изисква и самата Конвенция на МОТ. България е първата източноевропейска страна в Европа, която има и организация за надомните работници, работим едновременно със синдикати и с работодателска организация и сме ратифицирали Конвенцията на МОТ.

Фокус: Какви законодателни промени трябва да се направят във връзка с надомните работници, които имат възложители? Какви промени е необходимо да се направят в Закона за социално осигуряване по отношение на самонаетите надомни производители?

Виолета Златева: Виждането ни е, че трябва в Кодекса на труда да влезе определението кой е надомен работник, че той също е работник въпреки, че работи вкъщи. Тук трудността идва от работното място. Трябва много добре да се обосновем кой отговаря за безопасността на работното място, за условията на труд в дома и как ще се контролира този вид труд, който ще се упражнява вкъщи. В тази насока трябва да работим твърде много. От 13 май продължаваме. Насочили сме се към ползването на добри практики в света. Във Великобритания при отправяне на работодателя работникът да работи вкъщи, те сключват един договор към трудовия договор с ясни условия – кой ще достави необходимата машина за извършване на производството вкъщи, кой ще доставя материалите, дали е обособено работното място. Това работно място се проверява както от работодателя, така и от инспекцията по труда. Това мислим да залегне и в нашата работна група, да работим в тази насока, за да можем ясно и конкретно да кажем: „работното място е това, то не може да се променя и то трябва да бъде съобразено с безопасността на самия работник и за семейството му”. Необходимо е да помислим, че този човек работи в дома си и трябва да бъде защитено семейството на работното място. Мисля, че няма да е трудно да постигнем споразумение между синдикати и работодатели. След като вкараме, че надомните работници също са работници и трябва да работят на трудов договор, следват всички законови основания в нашето трудово законодателство за здравни, пенсионни осигуровки и т.н.

Фокус: Кои хора влизат в работната група?

Виолета Златева: Тази работна група е от работодатели и синдикати. На нас ни е възложено от г-н Симеон Дянков и от Националната тристранна комисия да работим, като до 27 април трябваше да представим междинен отчет за това какво сме работили и в каква област искаме да работим, за да има някакъв закон, защото до юли месец Законът за надомния труд трябва да бъде вкаран в Народното събрание за гласуване. От страна на КНСБ в работната група участват изпълнителният секретар Николай Недев, юристът Тодор Тонев. Има представители на всички шест работодателски организации. Ние, неправителствената организация, не бяхме поканени макар, че ние искахме тази работна група. Но понеже сме асоциирани членове на КНСБ и членуваме и в КРИБ, участваме в работната група.

Фокус: Чрез узаконяването на труда на надомните работници ще могат ли да се плащат социалните и здравните им осигуровки?

Виолета Златева: Сключвайки трудов или граждански договор за възлагане, поръчка вкъщи да се работи, тези надомни работници ще бъдат осигурени. Нашето законодателство изисква трудовият и гражданският договор да се внесат от името на работодателя и работника. Те ще се договарят дали работникът ще произвежда повече продукция, ако иска да работи допълнително, защото той може да включва членове на семейството, с изключение на детския труд. За този допълнителен доход трудовото законодателство у нас казва колко се плаща на час в зависимост от това, което изработва самият надомен работник.

Фокус: Колко са надомните работници в България?

Виолета Златева: Точен брой нямаме, но сме правили три изследвания и, основавайки се на тях, мислим, че са някъде около 500 000 общо, като самонаетите са повече от тези, които са с възлагане, особено при последното изследване. Предвид кризата и това, че България влезе в ЕС, голяма част от чуждите компании изтеглиха своето производство, особено в шивашката промишленост. Голяма част от гръцките фирми, които бяха в Югозападна България, се изнесоха в Албания и в Македония, за да избегнат именно тези трудови договори, които трябва да сключат, влизайки в ЕС.

Фокус: Какво най-често работят надомните производители?

Виолета Златева: Най-често работят в леката промишленост. Тези, които са на собствена сметка, са ориентирани към професиите, споменати в Закона за занаятите. Около 61 занаятчийски услуги оказват надомните работници на собствена сметка. Голяма част от тях са от Задругата на майсторите, няколко задруги се поразпиляха и голяма част от художниците, иконописците станаха надомни работници.

Фокус: Какви дейности се извършват при надомното производство? Често сме попадали на обяви за лепене на пликове например.

Виолета Златева: Ние сме ходили и сме алармирали постоянно. Скоро пак стана ясно за такива хора, които са плащали пари. Тези обяви в голямата си степен, да не кажа 100%, но 98% са фалшиви. Те набират пари от хората, изградили са си някакво производство и наистина лепят пликове, но правят тези обяви, за да вземат пари от хората, защото ти не може да получиш работа без да платиш за някакви материали, които ти ги дават, после ти ги връщаш.

Фокус: Как може да се предпазят хората от такива измами? Показател ли е това, че първо трябва да инвестират някаква сума?

Виолета Златева: Ние ги информираме масово да не го правят. Поставихме този въпрос още през 2003 година в Министерството на труда и социалната политика. Дори г-н Мирославов каза: „Давайки сигнали, можем да ги хванем, но чрез закон няма как да им се забрани, защото те си регистрират някаква фирма, имат си работници и си пускат обяви”. Когато ти искаш да възложиш работа на някого, не трябва да искаш от него пари. Първо трябва да го обучиш и за обучението да дадеш материали, а след това да го наемеш да ти работи или трябва самия човек още в момента да го изпиташ, но не и да искаш пари. Лошото е, че българите много вярват. От 2001 година са започнали тези обяви. Аз съм ходила по опашки, убеждавала съм хората да не си дават парите, но по 50-100 души стоят и чакат ред, за да влязат, да си дадат парите, надявайки се да получат някаква работа. В последно време има по-малко хора, които вярват на подобни обяви, но все още има такива.

Фокус: Какви хора решават да работят надомно?

Виолета Златева: В последното изследване повечето са жени на средна възраст. Повечето от надомните производители са между 50 - 65 години – те са над 52% според последното ни изследване, което правихме по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” към проект на КНСБ. По-голямата част са от 50 до 65 години. Има и хора на 70 години, но гледаме да съсредоточим вниманието си върху хора, които са в допенсионна възраст, за да може на тях да им помогнем. Има хора на средна възраст, които са съкратени от различни предприятия. Ако се говори за образователния ценз - повечето хора са със средно образование, малко са хората с висше образование. С висше образование са повече учители, архитекти, инженери. Много инженери имаме. По-голямата част, около 65% от висшистите, са инженери, които са се насочили към надомното производство.

Фокус: Решение ли е започването на надомна работа по време на криза, когато има проблеми с пазара на труда?

Виолета Златева: Решение е, макар и временно, макар и с ниски доходи, но е решение, защото в малки населени места като Силистра и Видин, Гоцеделчевско хората няма какво друго да правят, освен да се занимават с надомна работа. Получават нерегулярно средства, но все пак получават нещо. Те не внасят нищо в държавата, говорим за хора, които са поставени изцяло в неформалната икономика. Те не се регистрират, защото няма как да се регистрират като еднолични търговци или по свободните професии, тъй като това, което правят, не им дава възможност те да изкарват такива средства, че да могат да си плащат тези осигуровки, които изисква регистрацията им като еднолични търговци или като самонаети. Те не плащат нищо, държавата няма никакво отношение към тях и едните, и другите се надлъгват, но според нас и едните, и другите са излъгани. Ако тези хора се регистрират за самонаети, както ние сега искаме в Закона за социално осигуряване, подобно на тютюнопроизводителите и селскостопанските производители, ние ще искаме тези хора да се регистрират с преференции – дали за три години или с някакви по-ниски доходи, върху които да се осигуряват, за да могат наистина да излязат на светло тези производители, да вкарват нещо в държавата и държавата да ги защитава по този начин. Имало е случаи, при които самотни майки дълго години работят надомно и сами произвеждат. Те не могат да купят лекарства на децата си, когато те са болни. Ние от сдружението събираме пари и им даваме, защото те нямат осигуровки, а като нямат осигуровки не могат да отидат и да се лекуват.

Фокус: Каква е представата на българите за надомната работа? Намират ли нещо пренебрежително?

Виолета Златева: Не. Представата на някои хора, включително и някои от синдикатите мислеха в началото, че надомната работа е остаряла форма на заетост и тя не съществува, но това не е вярно. Не само в България, но и навсякъде в света надомната работа разширява своя обем. Много от големите компании, например в машиностроенето – в Германия и в Европа, дават малките детайли да се произвеждат вкъщи, защото на работодателя с голямата компания, му е по-удобно тези малки части да се произвеждат вкъщи, за да не обособява определено работно място, да се занимава с мащабната продукция. Увеличава се надомният труд.