Ако има пример, който следват най-големите измамници в света, то той се нарича Виктор Лустиг (Victor Lustig). И ако никога не сте чували това име, то трябва да знаете, че това е човекът, който продаде Айфеловата кула два пъти и се опита да измами самия Ал Капоне. Виктор "работи" из цяла Европа, като използва 22 фалшиви имена и е арестуван рекордните в историята 45 пъти. Гениалния Лустиг е роден в Бохемия, днешна Чехия и получил като дарба от Господ сладкодумие и умението да си служи добре с няколко езика. Но като всички гениални измамници Виктор има нужда от добро потекло, за да влезе в средите на големите пари. След като работи на презокеански лайнер, пътуващ между Ню Йорк и Париж на Лустиг му писва от обикновения черен труд и решава, че от този ден нататък ще се нарича граф Лустиг.

После стартира първия си удар - изобретява принтираща машина за пари. Но не каква да е, а такава с която ще омагьоса невинен купувач и ще го смае с принтирането на две банкноти по 100 долара. След което смаяният наблюдател на вещата демонстрация няма как да не си я купи. Първите 30 000 долара са именно от тази машина, в която Виктор извадил истински 100 доларови банкноти, а след като преминала в ръцете на купувача „гениалната машина” пускала бяла хартия, както всички останали принтери в света. След като клиентите разбрали, че са измамени граф Лустиг вече бил изчезнал.



През един мартенски следобед на 1925 година позабогателият вече измамник си чел блажено вестника, когато му хрумнала гениалната и неповторима идея да продаде Айфеловата кула, след като във вестника било посочено, че тя просто има нужда от ремонт. Така граф Лустиг, с помощта на корумпиран служител от френското министерство започнал да работи по плана. Първо събрал пет от шефовете на най-големите скрап-компании във Франция и ги завел на тайна вечеря. Там сладкодумния граф Лустиг им доверил най-голямата държавна тайна, а именно, че символът на Франция, Айфеловата кула ще бъде разрушена и продадена за скрап. Те, петте най-големи в бранша били единствените избрани да научат за това от самия граф Лустиг, натоварен с тежката задача да избере един от тях, който да си плати за това.

Естествено жертвите били приспани от обаянието на мошеника, а още повече поласкани, че тъкмо те са избраните да знаят такава велика тайна. Един от тях прави оферта за 7000 тона скрап, а граф Лустиг приема парите с омерзение- все пак Айфеловата кула била един от най-значимите символи на света. След което естествено загриженият вече милионер Виктор Лустиг изчезва завинаги, а купувачът от срам, че е измамен дори не прави оплакване в полицията. Изгодната „продажба” се повторила още веднъж, близо две години по-късно. Схемата била същата, което донесло на Виктор прозвището „царя на измамниците”, а самият той емигрира в Америка.

Талантът му заслепява самият Ал Капоне и по времето на сухия режим в страната Виктор решава, че ще измами един от най-кръвожадните мафиоти на всички времена. Срещу огромната тогава сума от 40 000 долара Виктор казва на Капоне, че за два месеца ще му осигури удвояване на парите на Уолстрийт. Ал Капоне, който вече знаел за дарбите на граф Лустиг му дал парите. Два месеца по-късно обаче здравият разум и инстинкта за самосъхранение на Виктор надделели и той върнал парите, а Ал, който оценил жеста, му връчил дори 5000 долара - за верността.

Късметът на Виктор го напускал на няколко пъти - той ту влизал в затвора, ту избягвал от него. Но уви, както всяка вдъхновяваща история и неговата свършила в прочутия вече затвор Алкатраз. През 1947 година краля на измамниците си отишъл от този свят, болен от пневмония и все пак измамил съдбата за последно. Иначе щял да стои в мрачния затвор доживот.