Велико Търново е Меката на данъчните измами в България. Престъпните игри за “издояване” на държавата продължават от години чрез кухи фирми с фиктивна дейност. Въпреки огромните вреди, които нанасят измамниците, все още няма закон, който да забрани прехвърлянето за заборчлели дружества на безработни, сираци, инвалиди, клошари...

В празен апартамент в центъра на града са регистрирани компании, които дължат 55 млн. лв. източени от държавната хазна чрез ДДС. Жилището на ул. “Никола Габровски” 9, ет. 1, ап. 1 се оказва предпочитан адрес за борчлии на едро. То е “седалище” едновременно на 6 фирми. Пощенската кутия прелива от писма. На този адрес се оказва и най-крупният данъчен длъжник в страната - “Бургаски захарни заводи” АД. Източеният от дружеството ДДС надхвърля 39 милиона лева.

От центъра на Велико Търново обаче никой не управлява захарен комбинат. Репортерска проверка установи, че рекордьорът по дългове няма имущество, върху което могат да се наложат обезпечителни мерки. Няма банкови сметки, нито ценни книжа, няма вземания към банки и трети лица.

“Закритата вече Агенция за държавни вземания прекрати производството срещу фирмата още през пролетта на 2007 г., защото колосалният дълг се оказа несъбираем”, обясняват от Териториалната дирекция на НАП във Велико Търново.

Справка в системата “Дакси” сочи, че фирмата фантом се води собственост на “Клинк Груп Украйна” ООД със 79% от капитала, а министерството на икономиката е с участие от 19%. “Бургаски захарни заводи” на книга се управлява от трима македонци - Кристиян и Деян Кралевски и Ивица Ангеловски.

Топдлъжникът е прехвърлен от Бургас и първият му търновски адрес е ул. “Стефан Стамболов” 79 на метри от Самоводската чаршия. Там се издига старинна къща, но никой от обитателите й не е чувал за “Бургаски захарни заводи”. Едно от последните събрания на дружеството било в края на 2005 г. Според информация от системата “Апис” то се е състояло в зала “Трапезица” в Грандхотел “Велико Търново”. Сред решенията били промени в органите на управление и в адресната регистрация. Така дружеството се озовало на ул.“Никола Габровски”. А дялове на задлъжнялата фирма са прехвърлени на 87-годишния Атанас Атанасов, на по-младия с 3 г. Диню Йолдов и на 75-годишния Кою Коев.

В любимото на дедесарите празно жилище е и централата на “Изот кабел” АД, над което тегнат неплатени данъци от 13 877 069 лева. Негов собственик е офшорката от Лихтенщайн “Солофин”. В управляващия орган на длъжника се води бившата фирма на “Мултигруп” - “Енергия 94”. “Борчът на “Изот кабел”, която е с предмет на дейност търговия на горива и руди, също е обявен за несъбираем”, уточняват търновски бирници.

Същия адрес са засекли и данъчните, издирващи строителната фирма “Бобо ексим”, която виси на държавата с 1 010 427 лв., както и “Мирал 1” - с дълг 88 850 лв. Тук е данъчният адрес и на “Оптимал инженеринг” с източен ДДС за 246 373 лева. Тя се води на 42-годишния Александър Борисов, притежаващ още 27 фирми данъчни длъжници от цялата страна.

Шестият “квартирант” на същия адрес е транспортната фирма “С. & Г. Ц Груп”. Нейният собственик Даниел Енчев (26 г.) на книга управлява още седем фирми. Те до една са в списъка на данъчните длъжници.

Преди да се съберат на “Никола Габровски”, въпросните фирми са сменили съдебно различни регистрации, трансформирани са собствеността и управлението им. “В схемата за източване на ДДС активите се прехвърлят от едно юридическо лице на друго и фирмата остава само с дългове, срещу които няма какво да се вземе”, обясняват полицаи.

В града има и втори дедесарски център в града. Доскоро улица “Опълченска” в старата част на града бе известна само с вековните си порутени къщи. Сега и данъчните се стряскат само при споменаването на района. На участък от стотина метра са регистрирани множество фирми, които са източили милиони левове от държавата чрез фиктивни сделки. До едно кухите дружества бълват фактури - по класическата схема за възстановяване на налога. Според приходното ведомство в запустели сгради се намират “Юниънтрейд”, “Краун юниън”, “Интеркомерс”, “Комерс мениджмънт” и “Глобалтрейд”. Фирмите са свързани с 27-годишния Йордан Йорданов, с Димитър Димитров и Димитър и Танка Господинови.

На книга компаниите търгуват на едро със строителни материали, хранителни и земеделски продукти. По скромната къща зад зелена ограда не личи там да се подвизават милионери. “Юниънтрейд”, която по документи върти крупен бизнес с дървен материал, е затънала в борчове и само за данъци има да дава 23 000 лв. От НАП са изпращали много покани за доброволно плащане, но никой не се е отзовал.

В покрайнините на старата столица данъчните търсят 72-годишната Танка Господинова, на чието име е “Комерс мениджмънт”. Жената, която едва ли може да произнесе името на фирмата и едва ли знае, че се води бизнесдама, има да плаща 25 000 лв. налози от крупна търговска дейност. Преди да го прехвърлят във Велико Търново, дружеството е било регистрирано в Стара Загора.

В рая на дедесарите е и фирма “Хелас” с над 1,4 млн. лв. задължения към държавата. Седалището й е на “Опълченска”, в къща, която е наполовина рухнала и дори няма прозорци. Данъчни измамници са си харесали и съседна сграда - за ЕТ “Люси-Живко Димитров” с дълг от 11 000 лв. И тези фирми не обслужват задълженията си, а притежателите им нямат на свое име никакво имущество, годно за обезпечителни мерки.

Дружеството “Каспромак ЕК” (ул. “Мармарлийска” 20 в центъра на Велико Търново) е издирвано за данъчни задължения от 5,7 млн. лв. от ДДС. Изненадващо е, че фирмата се занимава със... строителство на плавателни съдове. Така че по документи в старопрестолния град действат захарен комбинат и корабостроителница.

Фирми, регистрирани в Стамболово, Павликенско, имат общо над 15 млн. лева борчове. Тук живее 30-годишен дървар, въртял едър бизнес, без да знае това. Детелин Иванов е сред водещите фигури в мрежата от фирми, “играещи” с ДДС. Несретникът се води собственик и на компании, извършвали внушителни реконструкции, включително по проект “Красива България”.

За престъпните схеми с фактури младият работник нямал дори и бегла представа. В далаверите се забъркал с русенци, които го подмамили и му прехвърлили 10 заборчлели фирми.

Сега Детелин е издирван за дългове от над 5 млн. лв. Сумата, която дори не е и сънувал, е натрупана от ремонти, от фиктивна търговия с горива и строителни материали и дори от медиен бизнес. Мъжът без образование се води собственик на “Медиа бос”, дружество с първа регистрация в русенския ромски квартал “Чародейка”. След като то натрупало 50 000 лв. дългове към данъчните, е прехвърлено в Стамболово.

Детелин е управител наужким и на “Стройпроект - Инженеринг Л.Д.” ЕООД - Русе. Преди години дружеството сключило договор за 28 000 лв. с община Свищов за строителство на детска площадка. Обаче работата, която трябвало да приключи за 3 месеца, била спряна. Иванов разбрал, че е изпълнител на обекта, като получил писмо от общината, че контрактът му е прекратен и фирмата дължи неустойки.

След дълго хлопане по входната врата на схлупената му къщичка, Детелин едва открехва вратата и като вижда непознат човек, светкавично се скрива. “Не искам да говоря с никой. Не съм откраднал и стотинка от държавата. На никого нищо не дължа”, провиква се зад залостената врата на жилището си данъчният милионер.

В Стамболово доскоро е живяла и Соня Маринова. Според данъчната документация като едноличен търговец “Соня 2001” тя е стопанисвала кръчма и има борч над 1 млн. лв. От същото село е и друг познайник на бирниците - Димитър Димитров, с 9 млн. лв. дължими от уж неговата фирма “Болидо”.

“Детелин е беден, безработен е и с мъка намира пари за хляб за двете си деца. На същия хал са и Стефан Илиев, Соня Маринова и Димитър Димитров. Данъчни и полиция непрекъснато ги търсят. Заливат селото с писма. За да не ги тормозят, се разбягаха по други селища. Соня замина за Батак, а Димитър се пресели в Горна Оряховица. Но те сами са си виновни, защото са се предоверили и срещу смешни суми, по 50-100 лева, са им натресли задлъжнели фирми.

Някои се лъжат за един костюм или за пълен хладилник с храна и попадат в омагьосания кръг”, коментира кметът на Стамболово Петър Петров.

“Сред куриозните случаи е и гараж от 18 кв. м във Велико Търново, стопанисван от търговци срещу месечен наем от 40 лева - разказват магистрати от Апелативния съд в града. - В него според документите се продават мушами, найлонови торбички, платове за по 500 000 лв. месечно. На една от последните сделки може да завиди цял завод - продажба на 100 000 метра плат.”

В друг интересен случай от съдебната практика затворник си “купил” задлъжняла фирма в килията. Той се сдобил със затънало в милионни борчове дружество, след като дързък адвокат заедно с документи по неговото дело му пробутал да подпише и бланка за прехвърляне на компанията.

Общо 2386 са големите данъчни длъжници в регистрите на ТД на НАП във Велико Търново. Те нямат активи, които да бъдат запорирани, за да послужат като обезпечение за събиране на вземанията към държавата. В списъка с борчлиите със запорирано имущество от данъчните в региона се водят още 436 фирми.

“Ако източването на пари чрез ДДС бъде ограничено поне с една трета от сегашните размери, няма да има недостиг на средства за държавния бюджет”, категорични са великотърновски икономисти. /Веселина Ангелова, Труд