|
Искам да изразя възмущението си от комуникацията с граждани в Министерство на Регионалното Развитие и Благоустройството. Организацията, която представлявам, Фондация ПУЛС Перник – център за рехабилитация на хора, преживели домашно насилие и трафик на хора, подаде проект No1523 от 30/11/2009 по програма IPA Cross Border Programme за сътрудничество с Република Сърбия.
Опитвайки се да се свържа с представител на министерството на 17 юни 2010, за да получа обратна връзка от процеса по оценка, преминах през следното:
- Дълги и неуспешни опити да се свържа с централата на министерството;
- Избиране на телефон 9 405 430 за връзки с обществеността, който единствен отговори, без служителката да се представи с име или институция;
- Пренасочване към тел. 9 405 568 на Оперативна Програма Регионално Развитие, където също нямаше никого;
- Обаждане към тел. 9 405 439, цитиран на официалния сайт на МРРБ в графа „контакти” на Оперативна Програма Регионално Развитие, откъдето сърдита служителка обясни, че тази част от структурата е „отделена от останалите от новото правителство и няма общо с проектите” и е добре да се обадя на следващ телефон, на който се намира г-н Мариус Младенов;
- Позвъняване на телефон 9 405 697, където вместо г-н Мариус Младенов се обади друга анонимна госпожа и изключително нелюбезно каза, че звъня на погрешното място, а на коментара ми, че аз вече не знам къде да позвъня, тя отговори с „Ами да, комуникацията тука малко куца! …(на някого встрани) Абе тука една госпожа да говориш с нея…”. След като никой не пожела да разговаря с мен, служителката ме насочи към тел. 9 405 683.
- Позвъняване на посочения тел. 9 405 683, където г-н Трифонов обясни, че той отговаря за сътрудничествот о с Турция, а колегите му „за Сърбия ги няма”, но той знае, че „то и без това няма нищо ново”. На въпроса ми кое е старото, защото аз нямам никаква информация за хода на оценка, господинът отговори, че оценката не е започнала, но да звъня в бъдеще на 9 405 680…
Струва ми се, че „Ами да, комуникацията тука малко куца!” е изразът, който описва МРРБ по най-подходящ начин, а това далеч не напомня стандартите за обслужване в една държавна европейска институция. От позицията си на психолог си давам сметка, че служителите се чувстват тежко виновни за провалите на институциите, които представляват, което пречи на това дори да заявят името си пред гражданите. Същевременно обаче психологическот о знание за реалността не помага особено на неправителствен ия сектор да функционира в нея.
|
