Андре Агаси беше дългокос хулиган от Лас Вегас, който години наред злословеше срещу "Уимбълдън", но който един хубав ден взриви SW19 (другото име на "Уимбълдън" - South West London), появявайки се в крещящи одежди. После си съблече анцуга на Централния корт и под нестихващите аплаузи на присъстващите разкри елегантен бял екип. Младият американец се усмихна и се поклони. Това беше през 1991 г. - един от онези моменти, когато разбираш, че си станал свидетел на нещо специално. Както стана и 14 години по-късно, когато Агаси, вече избръснат и доста по-уравновесен, даде последната си пресконференция на "Уимбълдън", разпростирайки се далеч отвъд своя брилянтен ретур. Човек дори се изкушаваше да го попита за смисъла на живота.

След признанието на Агаси, че е вземал наркотици и е дал положителна проба, след което е изфабрикувал извинения до лековерните служители, които покрили случая, тенисът е вече за ремонт. Доказателствата за подобни измами вече достигат онази точка, когато публиката е просто взета на подбив.

Когато Бен Джонсън даде положителна допинг проба за анаболни стероиди на олимпиадата в Сеул през 1988 само 24 часа след невероятното си златно бягане, това беше краят на шикалкавенето относно невинността в леката атлетика. Изведнъж на човек му трябваше научна степен по химия, за да следи атлетиката. Все пак жълтото в очите и сипаничавата кожа издаваха стероидите. Оттогава леката атлетика заживя със съмнението. Болестта доби широко разпространение.

Колоезденето се превърна в истински рай за дилърите на дрога. Колко често ставаме свидетели на мъже, които с лекота изкачват планини, трудно достъпни дори за автомобили колко големи са разочарованието и позорът, когато пробите им се окажат положителни? И колко трагична беше смъртта на Марко Пантани.

Сензация имаше и в бейзбола (тази седмица са Световните серии). Веднъж звездата на Ню Йорк Янкис Алекс Родригес призна, че е вземал стероиди, за да засили хвърлянето си.

Френският тенисист Ришар Гаске пък избегна наказание след обвинения за наркотици, след като се оказа, че една сервитьорка на име Памела била замърсила неговата проба със собствения си кокаин.

Тук трябва да се направи разлика между възстановителната дрога, която Агаси е шмъркал (кристален метамфетамин - силно стимулиращ наркотик), и стимулираща представянето разновидност, която си инжектирали Джонсън, Пантани и Родригес. Очевидно, има разлика в сериозността на деянието, изискваща по-малко от забрана, макар че възстановителната дрога пак може да стимулира състезателя и не трябва да има място в чистите спортни стремежи.

Не е интересен шокът, че Агаси е приемал възстановителни медикаменти поради стресова ситуация което се случва във всички сфери на живота. По-важното в случая са лъжите му и кроткото им възприемане от Асоциацията на професионалните тенисисти. Позволяването на възприемане на допинг във всякаква форма е фатално.

От 2006 г. Международната федерация по тенис пое отговорността за допинг проби, след като две години по-рано прие правилата на Световната антидопингова агенция (WADA). Притиснати, най-после те заявиха, че този далечен епизод не бива да минира тяхната работа. Което е потресаващо. Защото те самите го направиха. Тази година пък Международната федерация по тенис прие обяснението на Ришар Гаске, че кокаинът е попаднал в системата му, след като е целунал келнерката Памела в един стриптийз клуб в Маями, и намали забраната му на минималните два месеца и половина. Опитайте това в съдебна зала.

Благодаря за откровението ти, синко можеш да си вървиш. Какво стана с железните правила и кодекса на WADA, който наложи много по-дълги забрани на участници в други спортове и отне купища медали?

Тенисът все още оставя впечатление, че желае да загърби своите проблеми, вместо да се конфронтира с тях. Гробно мълчание съпровожда определени мачове, за които упорито се твърди, че са били предварително уреждани с хазартна цел.

Леката атлетика, колоезденето и бейзболът обаче се опитват да се обърнат с лице към своите наркопроблеми. Те знаят, че ако не го направят, ще обединят аудитории, които желаят да бъдат третирани с уважение. Всички ние искаме да сме сигурни, че това, което гледаме, е чисто и честно. Управляващите в спорта също имат задължение да полагат грижи за своите участници, които понякога трябва да бъдат спасявани от тях самите, така че в бъдеще да не изпитат нито съжаление, нито физически увреждания.

Много спортисти от ГДР сега искат това да се беше случило. Агаси също щеше да загуби своите спонсори и спортът щеше да е скандализиран, ако той беше изложен по време на своето прегрешение, както и трябваше да стане. Докато сега той вероятно открива, че истината му връща свободата, това можеше да стане и преди 12 години.

Голяма полза щеше да е за тениса, ако заедно с Агаси бяха поели отговорността "да извадят нови топки" (да кажат истината), вместо да продължат да се покриват. /Росен Бабоев, 7дни СПОРТ