В момента е по-лесно да откраднеш една фирма, която има 10 имота, отколкото да откраднеш само един-единствен недвижим имот. Това заяви за „Класа“ Емил Радев, депутат от ГЕРБ и член на правната комисия. Той разясни механизма за кражба на фирми, който в момента се практикува свободно поради пролуки в законодателството. „Заради свободния достъп до Търговския регистър и многото качена информация сега всеки може да си извади пълномощно с личните данни на собственика и образец от подпис, с който да промени устава или дори да продаде фирмата“, категоричен е депутатът. „Ако премахнем свободния достъп до регистъра, ще знаем, че 50 или 100 човека са вадили данните на дадена фирма“, коментира Радев.

Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев също потвърди наблюденията си за „модната тенденция“ сред измамниците. Сега фирми се крадат заради неизплащане на междуфирмени задължения, заради възстановяването на ДДС и т.н., а както е известно, колкото икономиката не работи, толкова повече се увеличават криминалните деяния. „Още миналата година БСК предупреди, че оттук нататък криминалността в търговските отношения ще расте“, заяви за „Класа“ шефът на камарата. Той уточни, че не става дума само за фалшифициране на фирмени документи, но и на лични данни. По думите му наскоро член на БСК се е опарил от подобна кражба. „По този начин могат да се прехвърлят имоти, да се натрупат неправомерно кредити, да се извършват сделки с тежки последствия. Във всички случаи трябва да се вземат по-строги мерки от страна на Търговския регистър и полицията“, коментира Данев.

„С въвеждането на новия регистър измами стават по-трудно, отколкото с регистрацията в съда по-рано. Тогава имаше повече възможности за спекулации“, заяви пред „Класа“ председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Според него не съществува съвършена система за информация и постоянният достъп до Търговския регистър помага на фирмите да следят движението на собствеността.

Съществува и друг проблем в пререгистрацията на фирмите, защото в момента над 600-700 хил. дружества не са я извършили, потвърдиха депутати. Процедурата не е достатъчно добре уредена в закона, който е приет преди 3 години и вече е остарял. При пререгистрацията, която трябва да стане до края на 2010 г., ще останат 200 хил. фирми, които подлежат на ликвидация. Но според закона, необходимо е възнаграждение от 300 лв. на ликвидатор, а това означава бюджетът да се натовари допълнително с над 600 млн. лв., уточни Радев.

От ГЕРБ вече са готови с конкретни текстове на поправките в Закона за Търговския регистър. Те предвиждат да се изисква електронен подпис или специална регистрация занапред за достъп до Търговския регистър. Освен това управляващите обмислят премахване на образеца от подпис от публичната база данни. Преди обаче да пристъпят към внасянето на проектозакона в парламента, ще се проведе дискусия, насрочена за 8 юни, с участието на Американската търговска камара, Правната комисия към Народното събрание, икономическата комисия, Министерството на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители, нотариуси, магистрати и бизнесмени. „Вече сме готови с конкретните законодателни предложения. Само след един такъв широк дебат обаче можем да бъдем наясно с позициите на всички засегнати страни и да пристъпим към обсъждане в парламента“, обясни Емил Радев.

Според Божидар Данев обаче предприемането на крайни мерки за „затягане“ на достъпа до регистъра също може да има негативни последици и потенциални инвеститори да останат измамени от липсата на информация. Затова от БСК настояват всички фирми, които осъществяват монополни услуги, да станат публични, за да може обществото да следи какво е тяхното развитие, какви са финансовите им баланси и печалби. „Не би трябвало да се прилага „катаджийският подход и там, където стават катастрофи, да сложим ограничение на скоростта. Тези мерки не са подходящи за търговското право“, предупреди шефът на БСК.

От ГЕРБ са категорични, че промените няма да накърнят основната функция на Търговския регистър да осигурява публичен достъп до фирмената информация. „Документите, които не ограничават достъпа до информация, свързана с функционирането на фирмата, ще останат, достъпът до тези, които дават възможност за злоупотреби, ще бъде лимитиран. В момента има колизия между Закона за Търговския регистър и този за достъп до личните данни“, подчерта Емил Радев. /Мария Матеева, Лили Мирчева, Класа