Филип Ванденберг: "Забравеният пергамент"

Католическата църква придобила имотите и привилегиите си чрез фалшифициране на документ. Тя се възползвала от грамота, подписана от император Константин (306-335), с която той подарява Рим и Западния свят на папа Силвестър (314-335). Още през ХI век обаче се появяват съмнения в истинността на грамотата, които днес се вече потвърдени. Тя е съчинена от монах по времето на папа Адриан II (867-872). Припомня го Филип Ванденберг в "Забравеният пергамент" (изд. "Емас"). Ватиканът защитава фалшификата чак до ХIХ век.

Събитията в романа са от началото на ХV век. В Западна Европа израстват величествените катедрали. В един момент обаче в най-големите от тях се появяват застрашителни пукнатини и сривове. Населението е паникьосано. Разрушенията са предизвикани от група, която издирва тайнствен пергамент. Така тя се опитва да притисне Улрих фон Енсинген. Той е историческа личност, а по волята на перото на Ванденберг е интимен с притежателката на въпросния пергамент. Пергаментът пази тайната на онзи фалшификат и застрашава властта на Църквата. Романът минава през целия Запад, за да свърши в Констанц, където папа Йоан ХХIII свиква Църковен събор. Тук се фокусират трите големи гряха на Ватикана, наред с голямата фалшификация: съдът над Ян Хус и изгарянето му на клада и участта на този папа. Когото Църквата срамежливо ще премълчава през следващите векове и ще даде името Йоан ХХIII на Анжело Ронкали през 1958 - сякаш онзи не е съществувал. /Стандарт