"Не работа никаде. Не жвее в грсофия. Дадоха ми столева да попиша на дукуметите."

Така изглеждаха част от писмените показания (правописът е запазен) на собственик на фирма, която през април се опитва да извърши ДДС измама за 1.6 млн. лв. Обясненията на човека от ромски произход бяха разпространени в оригинал чрез прессъобщение на Националната агенция за приходите (НАП). И показват една от класическите схеми, по които добре организирани групи успяват да ощетят хазната за милиони, като прехвърлят отговорността на неграмотни лица без имущество и срещу никакви пари.

Заради кризата опитите за ДДС измами зачестяват, твърдят от НАП. Няма официална статистика за техния размер. Но се предполага, че около 30% от дължимия ДДС по една или друга причина (основно неплащане или точене на данъка) не се събират. "Ако допреди кризата в около 10% от случаите след ревизия отказвахме право на данъчен кредит, то сега отказ получава всяка четвърта фирма", обясняват от НАП.

Опитите за ДДС измами не са български патент и са разпространени (дори в по-големи размери) в целия ЕС.

А и проблемът не е само фискален. Фирмите, които не плащат ДДС, могат да си позволят да продават стоките си на по-ниски цени от тези на изрядните, т.е. изкривява се конкуренцията. И втори път – нерядко контрагенти на измамниците стават честни компании, на които след това данъчните отказват право на данъчен кредит.

Моделите, по които се мами, са два - източване на ДДС чрез вериги от фиктивни сделки и фирми и неплащане на дължимия ДДС. Обикновено границата между двете се слива, тъй като едни и същи лица и фирми са замесени и в двата вида нарушения. Ето някои от най-разпространените схеми, по които става това:

Фактура Shop

Фирма се регистрира на името на социално слаб, от който не могат да бъдат събрани никакви данъци. Компанията работи няколко месеца, издава фактури за неясни или фиктивни доставки и не внася ДДС за тях. Фирмата препродава фалшивите фактури на други компании, които след това имат право на данъчен кредит или пък използват документите, за да намаляват дължимия данък. Обикновено цената на фактурите е 30% от дължимия ДДС.
Много често подобни дружества работят като изрядни в началото с цел да заблудят администрацията и дори си внасят дължимите данъци. Има и разлики. Понякога фирмата е регистрирана от предприемачи, които, след като я задлъжнеят, я препродават. Обикновено такива фирми се използват и в другите схеми за точене на ДДС.

Същите компании участват и в измамата с надуване на цената на дадена стока. Така купувачът й в края на веригата може да ползва по-голям данъчен кредит. След последната продажба стоката се изнася, за което не се дължат пари.

Фиктивна продажба

Една от най-често използваните схеми е с фиктивни сделки, при които купувачът е румънска или гръцка фирма. Вътреобщностните доставки се облагат със ставка нула при продавача на стоката. Така българска фирма може да "изнесе" документално стока в друга страна - членка на ЕС. Стоката реално обаче се продава в България без фактури и без да се плащат данъци. В същото време фирмата продавач си възстановява данъчен кредит върху разходите.

"Въртележки"

Обикновено при този тип измама един търговец по веригата - подставено лице или фантом, поема данъчните задължения, без да ги внася в бюджета, а останалите участници в измамата са успели да упражнят правото на ползване на данъчен кредит и ефективно възстановяване на данъка (виж другия текст). Така една стока се препродава няколко пъти през едни и същи фирми – обикновено една или няколко от тях са регистрирани извън България, в други страни от ЕС, за където действа нулевата ставка на данъка.

"Липсващ търговец"

Пример за това е обявената преди дни от МВР акция "Чистачите", при която щетите за бюджета са за около 4.5 млн. лв. При тази схема фирми фантоми декларират, но не внасят ДДС по вписаните от тях фиктивни продажби. За целта са създавани десетки дружества, а за техни собственици или управители се привличат хора с нисък социален статус. Същинската роля на "липсващите търговци" е чрез декларирането на фиктивни сделки да се генерират по-високи размери на данъчен кредит, който да се оползотвори от следващите по веригата. Те обаче са фирми, които също се контролират от престъпната група.

В подобни схеми за укриване на ДДС неволно попадат и честни фирми. Например при възлагане на услуга на поддоставчици. Някой от тях може да се изкуши да намали част от дължимия данък с фалшиви фактури, за което възложителят не знае. А когато той подаде искане за данъчен кредит до НАП, ревизорите проверяват контрагентите му по веригата. Фалшивите фактури се залавят бързо и обикновено приходната администрация отказва възстановяване на ДДС и на изрядните компании.

Начините, по които НАП може да реагира, е да бъде по-бърза при засичането на подобни схеми. Останалите обикновено минават през съда. Дотогава обаче истинските виновни успяват да се отърват от наказателна отговорност. Затова и държавата, и експертите твърдят, че са нужни усилията и на данъчни, и на разследващи, и на съда. Без някое от звената по веригата да поддава.

Вера Денизова, Капитал