Когато договорните отношения се използват с измамлива цел, деецът изобщо няма намерение да изпълни задълженията си. Имотната вреда настъпва в момента на извършеното имуществено разпореждане. Вредата вследствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите/патримониума на измамения. Размерът на същата следва да се определи при остойностяване на предмета на имущественото разпореждане.

Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква, вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, като отрицателното изменение може да настъпи, както в имуществото на измамения, така и в имуществото на трето лице. За съставомерността на престъплението не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения. Налице е и разлика между гражданската измама и тази, съставляваща престъпление по чл. 209 от НК. При гражданската измама неверните представи са относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява. Нейният пряк резултат е сключеният договор, с което гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е започнало дори изпълнението на поетите от страните задължения, още по-малко да е осъществен акт на имуществено разпореждане и да е настъпила имотна вреда.

За измамата по чл. 209 от НК тези елементи са задължителни за обективната страна на престъплението, тоест първото различие е в резултата: при гражданската се касае само до сключен договор, докато при наказателната законът изисква и да е причинена имотна вреда на измамения или на трето лице, като следствие на имуществено разпореждане, мотивирано от неправилната представа за нещата. Втората разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската измама едната страна цели само сключване на договора, докато за измамата по чл. 209 от НК е задължително деецът да преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, като същевременно съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на вредата. Както користната цел, така и прекият умисъл са елементи от състава на престъплението и подлежат на доказване в наказателния процес, докато в гражданското право вината се предполага до доказване на противното, т.е. умисъла за измама. Третата разлика се изразява в общественото значение. Наказателната измама е общественоопасно деяние и поради това е обявена за престъпление, докато гражданската измама може и да не е общественоопасна.

Следва да се отбележи различието в правните последици. Измамата по чл. 209 от НК е престъпление от общ характер и като такова е основание за търсене на наказателна отговорност от нейния извършител, като наказателната отговорност не може да отпадне дори и при доброволно възмездяване на причинената имотна вреда. Освен наказателно, деецът отговаря и по реда на гражданското съдопроизводство за причинената имотна вреда. При гражданската измама, изправната страна може да иска само унищожаване на договора, като това нейно право е потестативно и упражняването му зависи изцяло от волята на правоимащия субект, като унищожаемостта може и да отпадне при условията на чл. 35 от ЗЗД.

Измама при условията на чл.135 от ЗЗД:

"Елементите от фактическия състав на П. иск (Actio Pauliаnа, "per quam quae in fraudem creditorum alienate sunt revocantur") са: вземане на ищеца; действие на длъжника - ответник; действието да е причинило увреждане на кредитора (да е довело до намаляване имуществото на длъжника); това увреждане трябва да е било известно на длъжника (това обстоятелство именно съставлява специфичната измама при този иск). Тази измама се различава от измамата, която е основание за унищожаване на един договор (чл. 29 от ЗЗД) - не е насочена към съконтрахента и не се състои във въвеждане в заблуждение, а е знание за наличието на кредитор и за увреждащия характер на извършваното действие. Измама е налице, когато длъжникът се старае да избегне последствията на една по-ранна сделка (в случая разваления алеаторен договор), като направи невъзможно преследване от страна на кредитора. Намерението за увреждане е желанието на длъжника да прикрие своя актив от кредитора. Задължението на приобретателите по алеаторния договор след развалянето му се трансформира в извъндоговорното задължение за връщане на вещта, която те държат на отпаднало основание. Общият принцип в отношенията между длъжник и кредитор е, че кредиторите се смятат за правоимащи, а не за трети лица. Сделките, които длъжникът сключва за сметка на своето имущество, могат да се противопоставят на кредиторите. Длъжникът представлява кредиторите си, само когато длъжникът действа добросъвестно. Ако той извърши измама, ако се старае да прикрие своя актив, за да избегне изпълнението на задълженията си, длъжникът престава да представлява кредиторите си и сделките, чрез които се е разпоредил с имуществото си, не могат да им се противопоставят.”(Решение от 15.12.2007 г. на ОС - София по гр. д. № 837/2007 г., ГО, 2-ри възз. с-в)

Мария Георгиева, Ведомост Инфо