Емил Радев е депутат от ГЕРБ, по професия е адвокат. Председател е на работната група, която подготвя промените в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, с които се цели да излезе на светло истинската цена на имотите, както и да се спре с измамите и прането на пари. Очаква се в четвъртък парламентарната комисия по правни въпроси да обсъди и приеме на второ четене предложенията на работната група, както и тези на правителството.

Какво реши работната група, ще попълват ли хората декларации при изповядване на сделките с имоти и ще носят ли наказателна отговорност, както иска правителството?

- Декларация ще има, но тя няма да бъде отделен документ по сделката (така иска правителството - бел. ред.), а ще бъде вмъкната като текст в самия акт, с който се изповядва сделката. Това означава, че при покупко-продажбата на имот декларацията ще бъде част от самия нотариален акт. В случаите на доброволна делба ще бъде част от договорите за делба, защото при този вид сделки може да има доплащане на една от страните. В тези актове участниците в сделката ще декларират, че посочената сума е действително договорената цена между страните. В промените, които предлага работната група, не се предвижда да има отделна декларация, с нотариална заверка на подписите, която допълнително да натовари страните по сделката с разходи.

Може ли да се каже с колко ще се намалят разходите на страните по сделката при тази промяна?

- Дори да беше останал моделът, предложен от Министерството на правосъдието, с отделна декларация, в парламентарната комисия по правни въпроси се постигна консенсус по въпроса, че ще се заверява нотариално единствено подпис, което струва 6 лв. Това щеше да бъде заверка на подпис без материален интерес, независимо че вътре има посочена цена. С новото предложение страните ще спестяват и заверката на подписа. По-важното е, че когато тези сделки минават през пълномощници, ако някоя от страните по сделката се намира в чужбина, по правителствения законопроект трябваше да прави нотариална заверка на декларацията в страната, в която се намира. Това изисква полагането на нотариална заверка и апостил на документацията, за да може тя да има правна стойност пред българския нотариус или да се завери в българските консулски служби.

Сега с предложените от работната група промени спестяваме и тези разходи. Снабдяването с този тип документи е доста трудно, когато сделките се изпълняват с пълномощник. Например близък роднина на лицето, което е извън страната, е упълномощен да изповяда сделката при цена и условия, каквито намира за добре. Човекът зад граница иска да купи апартамент за 50 хил. лева. При падащи цени на пазара в момента пълномощникът обаче успява да свали цената с 2000 - 3000 лева. Така на практика се получава, че декларацията, която му изпращат от чужбина, няма да отговаря на истината, защото цената след преговорите се е променила. Това означава, че лицето зад граница ще трябва да изготвя и изпраща нова декларация. За да се спестят всичките тези усложнения в нотариалното производство при изповядване на сделката, страните ще декларират в самия акт обстоятелствата относно истинността на уговорените плащания.

Зам.-министърът на правосъдието Жанет Петрова заяви, че ако отпаднат декларациите, се променя философията на закона и е категорично против. Успяхте ли да убедите Министерството на правосъдието в правотата си?

- Искам да отбележа, че декларацията не отпада, а се улеснява механизмът на предоставянето й от страните. Представители на Министерството на правосъдието ще присъстват на следващото заседание на комисията по правни въпроси и ще можем всички аргументирано да приемем най-удачния модел за промени в закона. Философията на предложения законопроект не се променя по никакъв начин. Целта на промените е въвеждане на плащането по банков път при имотните сделки. Тази философия я запазваме напълно. Това е една от мерките, които правителството приема, за да се ограничат корупцията и прането на пари.

Решихте ли ще има ли праг и колко ще бъде той, под който плащането по имотните сделки може да става на ръка?

- Работната група реши да има праг от 10 хил. лв., под който плащането може да става и в брой. Сумата не е избрана случайно. Тя е заложена в законодателството за предотвратяване на пране на пари, където е посочено, че се декларира произходът на средствата над 10 хил. лв. Това е сумата, която законодателят е решил, че е значима, защото никой няма да тръгне да пере пари от порядъка на 100, 200 или 2000 лв. Сделки за тези суми се изповядват в малки населени места, където се продават ниви от 3 - 4 декара, които струват около 1000 - 2000 лв. В тези места банките нямат клонове и ще бъде много трудно за хората да се разкарват до по-голям град за откриване на банкови сметки за получаване на такива суми. От реалната практика съм виждал в някои случаи хора, живеещи в селата, да не подписват пред нотариус, докато не хванат парите в ръка, защото са с такава психология. Дядото на село няма банкова сметка, получава си пенсията в пощата и въобще не използва банковата система. Да го караме за незначителни суми да отиде в банка, да си отвори сметка и да чака да постъпят парите по нея това за него е чуждо.

Какво решихте по въпроса със заверките на платежните документи по сделката?

- Отпада нотариалната заверка на копията на платежните документи. Мотивът на работната група е, че нотариусите са длъжни по закон да пазят тези документи 5 години, както и цялото нотариално досие. Банките пазят информацията 50 години. Специализираните органи имат право да разкриват данъчна тайна при съмнение за нарушения. Така че няма пречка тези факти да станат ясни, ако някой има някакво съмнение, че цената е нереална и не е платена съгласно изискванията на закона. Съгласно закона плащанията по сделките с недвижими имоти ще се извършват по банков път, а когато компетентните органи искат да направят проверка, ще я направят в банките, защото банковата сметка ще бъде указана в нотариалния акт. Не е трудно да се поиска и от страните да представят допълнително документи, ако е необходимо. Нотариусът не е органът, който трябва да контролира уговорките за плащане между страните, да не говорим за последващите плащания.

Например има сделки с разсрочени плащания. В начало се плаща първоначална вноска, после сумата се издължава на равни месечни вноски или по друг начин, записан в нотариалния акт. Ако остане заверката на платежните документи, това означава някой да ходи при нотариуса и да представя всеки месец ново платежно нареждане със заверен препис.

Брокери за недвижими имоти посочиха, че много чужденци, когато купуват имоти, обикновено плащат чрез интернет банкиране. Как е решен този въпрос в закона?

- Точно и поради този проблем работната група реши да отпадне текстът, където се представят пред нотариуса заверени платежни нареждания, защото това би затруднило доста страните. Те плащат чрез интернет банкиране, а на място в България се явява пълномощникът им да изповядва сделката. На практика транзакцията е минала по банков път, изпълнени са изискванията на закона, оставена е нужната следа за плащането и е проверима в банките. В същото време вече няма да се разхождат едни куфарчета с пари пред нотариуса и страните да си ги предават.

Ваши колеги в правната комисия се изказаха, че с поправките в правителствения законопроект няма да се постигнат целите за предотвратяването на измамите и прането на пари, защото и сега има достатъчно закони и механизми, с които да се проследява това, но не се прави.

- Самата възможност в момента да се плащат огромни суми в брой дава възможност да не се оставя следа. Сега може с една разписка за половин милион или един милион лева и едно куфарче с пари да се купи имот. Това не е европейска практика. С въвеждането на плащането по банков път вече ще се оставя следа и възможностите за фиктивни сделки значително ще се ограничат. Освен при сделките с фалшиви пълномощни, които съставляват основния брой измами до настоящия момент, в нотариалния акт няма да може да се пише, че всичко е платено изцяло и в брой към момента на изповядване на сделката. Тези престъпни схеми ще бъдат доста затруднени, защото, освен да измами нотариуса, лицето трябва да отиде и да измами и банката, че е пълномощник на страната продавач, и да прибере парите от цената. Банката също събира информация и проверява основно документите при откриване на банковата сметка и разпореждане със средствата по нея. Обикновено банките изискват освен пълномощника, откриващ банковата сметка, да се яви лично и титулярят на сметката и проверяват даденото пълномощно. Така че с промените ще се противодейства на имотните измами, а също така и на прането на пари, защото съгласно законопроекта трябва да има реални транзакции по банков път, а не фиктивни.

Реално кога ще влязат в сила поправките в закона? В правителствения законопроект беше предвидено това да стане от 1 януари, ваш колега предлага от 1 март, а председателката на правната комисия Искра Фидосова каза, че ще е необходимо време за разяснителна кампания.

- Този въпрос не беше поставен за обсъждане в мандата на работната група. Личното ми мнение е, че е необходимо да се дадат поне три месеца срок от приемането на закона до влизането му в сила, за да може да се направи разяснителна кампания. Трябва да се обясни на хората, за да знаят, че при сделки за над 10 хил. лева превеждането на парите ще става само по банков път. Също така е необходимо време на нотариусите да се подготвят, че в актовете трябва да влезе и текстът за деклариране на истинността на уговорената цена. Според мен реално промените в закона могат да влязат от средата на годината.

Има ли вероятност предложението ви да не мине през пленарна зала и да остане правителственото предложение?

- На второ четене в парламента ще се представят и двата варианта за деклариране в законопроекта - този на правителството, както и на работната група към правната комисия. На практика ние подкрепяме законопроекта на правителството. Въпросът е как ще се предоставя законодателно декларацията - дали ще е отделен документ, или ще е вмъкната като текст в акта. Плащането по банков път си остава, само слагаме един праг за маловажни случаи с цел улесняване на гражданите. Целите, които преследва законът и изисква вносителя, са заложени и са постижими с направените предложения на работната група.